За България в сигурни ръце

Уважаеми г-н министър-председател,

Уважаеми г-н Вълчев,

Уважаеми госпожи и господа съпредседатели и членове на Инициативния комитет,

Уважаема г-жо Иванова, скъпа Лили,

Уважаеми народни представители и представители в Европейския парламент,

Уважаеми ръководители на държавни, на културни институции, на неправителствени организации,

Уважаеми представители на местната власт, представители на медиите,

Уважаеми госпожи и господа,

Благодаря ви, че сте тук и заставате с имената, с авторитета си зад нашите кандидатури. Подкрепата на близо 200 души в инициативния комитет, на инициативните комитети в българските градове и села, на всички, които ми писаха от цялата страна, за мен е чест и голяма отговорност.

Вие мислите и гласувате различно, подкрепяте различни партии, но имате своя силна, автентична визия за България. И точно затова обединението ни в този комитет показва каква трябва да бъде президентската институция – място за диалог и за съгласие по въпросите, по-големи от отделни партийни решения: Сигурността на нашия „всеки ден“, справедливостта, бъдещето. Вие не мислите мандатно – заставате зад дългосрочни политики, а не зад едно състезание.

Получих – и изключително много ценя – подкрепата на най-старата партия в българската политика БСП – човек трябва да знае откъде е тръгнал и да има смелостта да отстоява идеите и принципите си. Равенството, солидарността и човешките права са каузи, които научих и винаги ще защитавам.

Получих подкрепата и на най-новата, „Прогресивна България“, която получи доверието на 1 444 920 български граждани. „Прогресивна България“ не се роди от партийна сделка, а от хората – от милиони българи, които поискаха държавата си обратно. Тя събра хора, които мислят различно, но искат едно и също: държава, която работи за българите. Отбор, а не завера или сглобка. Добри идеи и смелостта да бъдат осъществени. Това доверие към мен не е подарък, а отговорност, която ме задължава много.

Подкрепят ни личности, професионални авторитети, учени, обичани от целия народ писатели, музиканти, певци, артисти, художници, общественици! Благодаря ти, Лили, не само за подкрепата, благодаря ти за куража, който ми даваш!

Първи издигнаха кандидатурата ми Съюзът на тракийските дружества, за което искрено благодаря.

Подкрепиха ме и политически формации, с които съм работила през цялата си биография – различни, но работили за доброто на България.

Твърдо вярвам, че заедно можем да дадем нов подем на страната, като пазим българските добродетели, завещани ни през вековете – държава, която сама определя съдбата си, със силния глас на всяка българка и на всеки българин. Защото всеки българин е важен!

Как да стигнем, как да постигнем всичко това?

Първо е нашата собствена отговорност. Епископ Сионий, игумен на Бачковската светиня, скоро ми каза нещо, по-добре от всеки политик: „Истинската отговорност започва там, където свършва удобството да не забелязваш.“

Много дълго не забелязвахме, че институциите ни бяха държавни, но без държавност. За връщането на държавността се обърнахме към избирателите още първия път, когато с Румен Радев поискахме доверието им – и го отстоявахме през годините. Противоконституционното нахлуване в президентската институция ни мотивира още по-силно.

Държавността изисква институциите да работят според Конституцията, а не да я променят, за да воюват с държавния глава или защото „служебно“ искат власт. Българската Конституция не заслужава тази гавра!

Държавността изисква законите, които сами създаваме, да важат справедливо и еднакво за всички.

Държавността изключва телефонното право, сглобките, партизанщината, шуробаджанащината…

Държавността изключва злоупотребата с власт!

Държавността се създава от хора, които вярват в силата ѝ и я изграждат всеки ден – и когато управляват, бдят за авторитета ѝ така, както биха бдели за себе си.

Но, уважаеми дами и господа, държавност без подкрепата на хората няма – без нея институциите са кухи структури, които работят сами за себе си. Тази подкрепа идва, когато сме закриляни от държавата – няма да се притесня от тази дума именно днес, в този опасен, шеметно променящ се свят.

А закриляни ли сме? Отговора го дадоха улиците и площадите само преди няколко месеца. Този бунт не беше само срещу един бюджет – той отприщи справедливия гняв срещу самодоволството и арогантността на властта, срещу отнемането на държавата от истинските ѝ притежатели – хората. Отношение като към поданици, а не към граждани. Високомерие, което не допусна дори да се обсъди референдумът за еврото.

Да, президентът не раздава правосъдие, но мой дълг е да защитавам Конституцията…

Зад върховенството на правото стои по-дълбок социален въпрос, който разкъсва връзките помежду ни и ни лишава от общност – от чувството, че сме заедно. Хората са убедени, че трудът им не се цени, че те издържат държавата, а тя не ги защитава. Те не искат подаяния, а справедливост. Направих стотици срещи – в предприятия, на полето, в болници, училища, читалища. Познавам енергията на хората, които всеки ден работят, създават, произвеждат, обучават и държат обществото ни здраво. Те са единствената сила, която безусловно имаме, и тя е надеждата за България.

Не гледам на думата „неравенства“ като клише. Тя е диагноза за бруталното разделение на България – Северозапад и Североизток срещу останалата част, развитите градове срещу места без перспектива. Тази двойна фрактура засяга и отделния човек: отнема му равенството на възможностите, изповядано в Конституцията, разяжда съгласието помежду ни и обезверява.

Диагнозата не приключва тук. Само преди дни млади хора ни казаха, че за първи път в открита анкета за проблемите им излиза думата „глад“. Крайно либералната политика се оттегли от тях под предлог, че пазарът ще им намери място. А днес ги сочим с пръст и свенливо пропускаме въпроса: колко пъти им обещахме и колко пъти излъгахме? Младите хора искат повече възможности за учене, доходи, свързаност, да са господари на самите себе си и на собствената си съдба. Младите семейства искат подкрепа за децата си, жилища, сигурна работа.

Срещам се редовно със студенти от висшите ни училища – амбициозни, подготвени момичета и момчета. Готови да работят за България. Вярвам им и ще ги подкрепям с всичките възможности на президентската институция.

Аз не деля младите хора на успели и неуспели, на умни, красиви и всички останали. И не затварям очи пред проблемите.

Когато нашите деца не виждат у нас, възрастните, опора, пример, лесно ни заменят с фалшиви герои. Последните трагични случаи остро поставиха въпроса за зависимостите, за насилието. Най-удобно е да погледнем на трагедиите като на инцидент. Говорим три дни и така до следващия път. Но те не са статистика, а дълбоки рани за много български семейства – и лек за тях трябва да търсим всички заедно.

Имаме ли съмнение, че можем да изправим глави главно чрез младите хора?!

Те се страхуват от война, от несигурност, от неопределеността на времето, в което живеем. И стават все по-зависими. Без училището няма да се справим. Първата ми работа след Университета бе – учителка. Зная какво е да носиш отговорност пред ученици и родители, зная силната роля, която имате, уважаеми учители. Винаги съм била и ще бъда на ваша страна. Благодаря, че сте толкова много в инициативните комитети!

Благодаря на толкова много спортисти, на спортни федерации, които ме подкрепиха. За програмата, която разписаха и ми предоставиха. Едно от най-сигурните лекарства – спортът. Спортът на рекордите, които ни правят горди българи, всеки път когато гледаме класирането, почетните стълбички, когато звучи българският химн. Нека да направим така, че спортът да стигне до всяко дете, всеки ден. Той учи на дисциплина, на уважение, на екипност, срещу агресията и затварянето в екраните. Спортът е национална сигурност. Има много сърцати хора, които са приели това за собствена мисия – легендите на българския спорт – не малка част от тях са в тази зала. На хора като Слав Петров, на Нонка Матова, които възпитават шампиони от децата с проблеми и тези, които нямат достъп до големите клубове! Подпомагам и винаги ще подпомагам тези усилия!

Уважаеми дами и господа,

Няма да говоря подробно за моите приоритети в отделните секторни политики. Те са преди всичко задача на изпълнителната и законодателната власт. Но правомощията на президента дават възможност да се подкрепи добро и адекватно законодателство, да се подкрепя амбицията на българския бизнес особено сега, когато се откриват големи възможности във високите технологии, изкуствения интелект, инфраструктура, енергетика, земеделие. Едновременно с това грижата за малките фирми, за семейния бизнес е неотменима задача за всяка институция и тук те имат пълната ми подкрепа.

Модернизацията, превъоръжаването, вливането на достатъчно млади хора в редовете на българската армия е обща задача с останалите институции. Имаме много добра координация и съвместна работа с политическото и професионалното ръководство на българската армия.

Когато говорим за взаимоотношенията между различните институции, често изпускаме местната власт. А за мен, тя е изключително важна – ще продължим да работим заедно, за мен е изключителна привилегия взаимното ни доверие.

Уважаеми дами и господа,

Днес, след първата четвърт на 21 век „сигурността“ стана по-важна от всякога – глобални заплахи, предизвикателства пред националната ни сигурност, сигурността за всеки дом, за работата, за стабилността на страната.

Сигурността не е абстракция – тя е условието, без което нищо от изброеното няма стойност. Какъв е изборът – да бъдем наблюдатели, защото „нищо не зависи от нас“? Или със самочувствието на държава с една от най-старите традиции да предлагаме решения – с аргументи и смели позиции.

Избирам втория път.

Познавам добре генезиса на конфликта в Украйна.

Войната в Украйна няма военно решение – това е позицията на Президентската институция от сутринта на 24 февруари 2022 година до днес. Повече оръжия и изсипани милиарди носят само нови жертви и изправят едни срещу други православни народи. А конфликтът ни засяга пряко – дронове, гигантски икономически и социални проблеми. Войната влезе в Черно море, проблемът в Черно море от регионален става глобален. Това налага инициативи по спешност и тук се нуждаем от консолидирана българска позиция.

България не може да участва в Коалиция на желаещите, която подготвя военно присъствие в Украйна. Няма да допусна страната ни да бъде въвлечена в този конфликт – нито чрез необмислени споразумения, подписвани тайно от другите институции и без знанието на българските граждани, които обвързват страната ни с конфликта.

България трябва да бъде инициатор на Коалиция за мир – и няма да бъдем сами. Преговорите за мир трябва да бъдат възобновени, не могат да бъдат двустранни, Европа не може да бъде просто наблюдател, да има своите предложения за сигурността на континента и на Другия ден, след войната. България може активно да участва в изработването на европейските предложения, в диалог с всички страни. Да се включи в дипломатическите канали, които убедена съм, ще бъдат отворени.

Не защото сме помежду, по средата, неопределени – не, ние сме в центъра на Европа и това е дело на нашите деди и никой не може да ни го отнеме. Ние не сме гости в Европа, ние сме домакини.

В съюзите си – наш стратегически избор отдавна – България трябва да участва със свой глас, а не да чака решенията на другите, без снишаване и криене зад Брюксел. Ние началници в Брюксел нямаме! Институциите там са избирани от нас, Брюксел е нашата администрация, на която всички заедно плащаме.

Наши експерти и дипломати вече работят по формулата „Европа на мира чрез възпираща отбрана и споделена сигурност“. Някои ще видят в това прекомерна амбиция. Аз виждам новата роля на страната ни – гарант за стабилността на региона и на цяла Европа. Държим златна карта и трябва да я изиграем с амбицията, страстта и моженето на цялата нация!

Така разбирам и членството ни в ЕС – в една Европа, която трябва да променим защото отдавна не е семейството, в което влязохме с надежди преди близо 20 години, и в която България е част от промяната. Познавам добре европейските институции, зная че активната политика на всяка от държавите е задължителна. Когато си само „съгласен“ или „безгласен“ дори не те забелязват. Виждам промяна във външната политика на България и заставам зад тази позиция.

Да критикуваш недъзите не е рушене, а е градеж за по-добро бъдеще, в което България трябва да е част от промяната.

Мир чрез преговори! Архитектура на сигурността! Това ще бъдат посланията ми пред Общото събрание на ООН, в доклада ми на Световния конгрес за мир, през есента на тази година.

Уважаеми дами и господа,

Не приемам да се пренаписва българската история, да се отрича влиянието на руската култура, да се забранява езикът, да се отрича Руско-турската Освободителна война, да се забраняват гениалните писатели, композитори, творци… Остро се противопоставям на всички, които отсега саботират честването на 150 години от Освобождението на България.

Няма да допусна никакъв компромис в позицията по отношение на Република Северна Македония – там живеят наши братя и сестри, няма място за омраза. Президентската институция твърдо застана зад правата на българите в РСМ и те станаха неизменна част от преговорите за европейското ѝ членство. Ще продължа тази политика, ще вложа всичките си правомощия и влияние те да бъдат гарантирани, да бъде защитен българският интерес, да се уважава българската история.

Точно в тези времена България трябва да остане вярна на себе си и на историческата си и културна идентичност – да пазим вярата си, етническия модел, до който много държави не достигат, езика, който ни обединява, писмеността и кирилските букви. Никога няма да разбера политици, наши опоненти, които твърдят, че кирилицата ни отдалечава от цивилизования свят и ни обрича на изолация. Който говори така, се отказва от собствената си история. Азбуката ни не изолира – тя е третата азбука в Европейския съюз. Аз живея, ние живеем със самочувствието на принадлежност към държава и народ, създали цивилизация – славянската, разпръснали светлината на познанието сред много народи и градили собствената си история върху тях.

Българската идентичност, самосъзнание, език, култура трябва да се запазват и развиват, знаем – не са един и два опитите за асимилация. Специално искам да поздравя Вас – г-н Първанов за създаването на Тараклийския университет, на Търновския и Русенски университет, на много хора в тази зала, с които успяхме да го запазим. Днес в него се учат над 200 студенти.

Днес има много българи по целия свят – от превратностите на историята или по собствен избор. Имаме големи имена, които са чест и слава за страната ни! Където и да сме, каквито и да сме, ние всички сме българи. Съществена част от работата си посветих на техните права, на българския език, на идентичността им – от далечна Аржентина до Бесарабска Молдова и Украйна, Албания, и навсякъде, където има българи. Трудна и много важна задача пред всеки български политик.

Именно тази политика бе един от най-силните ми аргументи да избера Кирил Вълчев за кандидат за вицепрезидент. Познавам добре работата на вицепрезидента. Потърсих човек, който може да продължи. Няколко години работихме заедно, за да се свържем с българите зад граница и да ги убеждаваме колко е важно да не късат връзката с Родината – да им кажем човешки: вие не сте ни чужди, България е една, най-свидната, най-ценната. В негово лице намерих съюзник за работата, която вече бях започнала. Направи го не формално, а искрено, с амбиция и професионализъм.

И двамата сме убедени, че повече трябва да популяризираме българската култура и че културната дипломация крие много възможности – в синхрон с министерства, агенции, неправителствени организации, медии. Разчитам на него да продължи няколкогодишните ми усилия за създаване на Български културен институт. Този път ще успеем – винаги съм имала подкрепата на Вас, уважаеми г-н министър-председател, на българската интелигенция.

Познавам Кирил Вълчев като честен, упорит и доказан професионалист. Юрист, който добре познава законите и знае тяхната стойност. Общественик и посланик на България пред света, с искрена любов към българското. Избирам до себе си човек на словото и на правото, който работи неуморно България да бъде споменавана пред света с добри новини.

Уважаеми дами и господа,

Днес заставам пред вас със собствената си кандидатура. Имам 30 години публичен път – ясен, последователен и принципен. Бях народен представител, десет години представлявах страната ни в Европейския парламент – и нямам изказване там без името на България, и когато беше популярно, и когато беше трудно. Първият доклад за Черно море, изготвян някога в ЕП, е мой. Това не са думи, а следа, която може да се провери.

Благодаря на моите колеги евродепутати, които ме подкрепиха – там ние бяхме заедно и заедно изнесохме не една тежка битка за България, независимо от партийната ни принадлежност. Днес, те присъстват и в тази зала.

Чух твърдения, че моят мандат ще бъде трети мандат на Румен Радев. Така могат да разсъждават хора, които вероятно го пречупват през собствените си биографии или неосъществени мечти. Немалко от тях имат въобще мандати, благодарение на Румен Радев.

Ще отговоря сериозно и директно, защото гражданите заслужават ясен отговор.

Девет години бях вицепрезидент и се гордея с работата, която свършихме с Румен Радев. Имах свободата за свои позиции, идеи и инициативи – и бях подкрепяна от целия ни екип. Това за мен е много ценно. Убедена съм, че това партньорство и занапред ще е за добро. Синхронът между президентската институция, правителството и парламента, както и категоричното мнозинство в него е възможност: след дълъг период на безвремие е пределно ясно кой носи отговорността за посоката на България. Сътрудничество, което води към интересите на българите, не е поставяне на всички яйца в една кошница, а Кубратовият сноп! /Не е важно, че всички яйца са в една кошница, а яйцата да са здрави!/

Изборът е – между президент, който ще подкрепя усилията на правителството за възстановяване на държавността, или такъв, който ще ги саботира.

Не гледам на институциите като на бойно поле. Ще продължавам с консултации, с диалог, в търсене на консенсус по теми от ежедневието на всеки един от нас, за пътя, по който трябва да вървим. Самоцелното противопоставяне не е моята сила! Но няма да се поколебая когато едно решение не е правилно или накърнява правата на хората. Имам достатъчно лостове за това – в името на президентската институция, която принадлежи на всички.

Зная колко е трудно да запазиш висотата на институцията, вместо да заемеш страна в политическото противоборство. Няма да се впиша в езика на омразата и квалификациите. Не от слабост или неможене – защото смятам, че е достатъчно. Стига толкова. За политика ще говоря с познания и аргументи!

Уважавам политици с категоричните и аргументирани позиции, не приемам малодушието, двойните стандарти, липсата на мъжество да изложиш собствената си позиция, да се криеш зад „международното положение“. И тайно да предаваш интересите на страната си.

Ако получа вашето доверие, ще продължа да бъда президент със собствен глас, собствена преценка и ясна отговорност за всяко решение. Моя и на моя екип!

Позволете ми накрая нещо лично. Най-лесното на този свят е да се опиташ да смачкаш една жена. Грозното оръжие на слабите! Това ме прави още по-силна! Животът и работата ме срещнаха с изключителни хора, с вас, със силни характери, които знаят ценността на една личност! Те днес са с мен!

Като жена, която през деня взема трудни решения пред цялата държава, а вечер е съпруга и майка, зная колко е важно да си решителен – и колко по-важно е да внасяш спокойствие, когато и на теб ти е най-напрегнато, заради куража на другите.

Благодаря на семейството си, най-голямата подкрепа винаги идва от Дома. Благодаря на моя Андрей, който ми дава знанието за човечност и който единствен ми позволява понякога да бъда слаба!

Дами и господа,

Не ви обещавам президент без противници, но моите противници не са врагове. Доверието не се изисква и не се наследява – то се заслужава всеки ден, с всичко, което си. Давам си сметка, че с всяко мое послание, с всяка моя дума трябва да защитавам институцията.

Нека да призовем българските граждани да гласуват! Да отстояват едно от най-висшите човешки права – правото на избор! Да ни подкрепят!

Днес продължавам по този път – не към поредната победа на едни българи над други, а към държава, богата с нас, хората, и общата ни принадлежност.

България е нашият дом!

Продължавам да бъда една от вас!

За България!

Уважаема г-жо президент,

Уважаеми съмишленици, на които благодаря, че давате най-ценното – вашите авторитетни имена в инициативния комитет за издигането на г-жа Илияна Йотова за президент и на мен за вицепрезидент на България в предстоящите избори,

„Старайте се да живеете единодушно и единомислено.“

Препрочитах тези думи от завета на свети Йоан Рилски в главната църква на Рилския манастир „Рождество Богородично“, чийто храмов празник е днес, на бдението през нощта срещу 18 август, когато отбелязахме 1080 години от успението на небесния покровител на българския народ. На този ден бях обещал на г-жа Йотова да дам принципен отговор на предложението ѝ да се кандидатирам за вицепрезидент заедно с нея като кандидат за президент.

Питах се възможно ли е съгласие между душите и в мислите на нашия народ. И намирах отговора в хилядите, които бяха дошли да се помолят на празника на най-големия български светец. Защото именно на общите ни празници, включително Съединението, което отбелязахме преди два дни, както и Независимостта, която ще честваме след две седмици, българите показваме, че съгласие за големите неща между нас е възможно.

Но нещо повече, лично видях, че съгласие е възможно и в делниците ни – като ръководител на националния информационен институт на България работих с общо 20 различни парламентарни групи в 9 парламента и 12 правителства.

Възможно е да има съгласие по важни за народа ни теми. Затова приех предложението на президента Йотова, като ѝ благодаря за доверието.

Именно търсенето и намирането на съгласие е възложила и Конституцията на България на президентската институция – например, отлагателното вето върху закон всъщност цели постигането на по-голямо съгласие в парламента за съответната правна уредба.

С президента Йотова имаме общо разбиране как да се постигат съгласия – чрез диалог. И всички ние можем да върнем разговора помежду си – между българските институции и партии, а и в българското общество изобщо. Надявам се, че за това ще бъде полезен и моят почти тридесетгодишен опит като водещ на радиопредаване. Защото и хората в президентството, подобно на журналистите, е добре да слушат преди да заемат позиция. И това също е предвидила нашата Конституция с уредбата на консултациите, които президентът е длъжен да прави преди да бъдат взети важни решения.

Неслучайно и в България водеща институция за решения е парламентът – дума, която всъщност идва от френския глагол с превод „говоря“, чиято етимология има корени в старогръцкия и латинския език, но няма да ви отегчавам с наученото в Класическата гимназия. Но именно в Националната гимназия за древни езици и култури „Свети Константин Кирил Философ“ научих много за демокрацията. И ще бъда още един гарант в президентството за демокрацията.

Демокрацията е основата на съвременна Европа, в която българите 14 века даваме своя принос, а нашето поколение нареди българската азбука сред трите в Европейския съюз. Ще бъда още един гарант в президентството за България в Европейския съюз и показване на приноса на България 14 века в Европа. Ще продължа усилията и използвам опита на г-жа Йотова като вицепрезидент за съхраняване и популяризиране на българския език и култура.

Двамата с нея имаме обща кауза за достойното представяне на България, което Конституцията е възложила на президентската институция. Натрупах безценен опит при разширяването на информационната мрежа в България и извън границите ѝ и връзките с българските медии по света.

Този опит ще използваме в търсенето на съгласие как страната ни да показва по-добре своя облик пред нашия и другите народи. И двамата искаме единен български институт за представянето на България, който да обедини разпокъсаните усилия на различни институции, организации и личности. Надяваме се, че българите можем да постигнем съгласие, което парламентът да превърне в закон, уреждащ мястото, функциите, взаимодействието с интелигенцията, бизнеса и гражданското общество, както и съгласие за наименованието на такъв институт. Това може да бъде името на голяма българска личност по модела на Германия с Гьоте, Испания със Сервантес, Португалия с Камоинш, Италия с Данте, Унгария с Лист, Полша с Мицкевич, Китай с Конфуций, или с общо название Български институт по модела на Франция или Дом България по модела на Естония, Чехия, Швейцария, Швеция, Южна Корея, Япония.

Ето още една цел за постигане на съгласие – Дом България да представя страната и да събира българите в чужбина.

За чужденците това може да бъде „къща“ на България за представяне под един покрив на българската култура, наука и иновации, език, природа, продукти (като започнем с розата – символ на страната ни, храната и виното ни и стигнем до върховите технологии в космоса), възможностите за туризъм, инвестиции и образование, новините от живота в България.

За българите по света това може да бъде домът, в който да се събират. Защото такива домове България в момента няма както в съседните държави (с изключение на Българския културно-информационен център в Скопие), така и в много страни с големи български общности.

Поддържането на жива връзката с българите по света беше мое задължение на досегашната ми работа и взаимно се опознахме с много от тях. Това е традиционно задължение и на вицепрезидента, което според силите си изпълняваха всички вицепрезиденти, а г-жа Йотова изпълни с голямо съдържание.

България трябва да продължи да подкрепя българите навсякъде по света – да имат възможност да говорят български език, да учат децата си на него и на българската история, география и традиции, да пеят български песни и танцуват български хора, да имат български църкви и сдружения, да имат равни права с останалите в държавата, в която живеят. А каквито и различия да имат българските водачи по външнополитически въпроси, когато търсим съгласие за обща позиция никога да не забравяме, че е нужно да бъдем водени от това българите, където и да са по света, да живеят в мир и сигурност.

Тук е мястото да кажем, че президентската институция не определя самостоятелно политиката на България в никоя сфера и няма да бъде честно към българите да обещаваме богатства и сигурност, за които основни правомощия имат други институции. Още по-малко прилича това да прави кандидат за вицепрезидент, въпреки че Цицерон в своя „Кратък наръчник за предизборна кампания“, в който през 64 г. пр. Хр. съветвал брат си как да спечели консулската длъжност, пише, че „хората искат не само да им се обещава…, а да им се обещава щедро и с почит“ и „предпочитат да ги излъжеш, отколкото да им откажеш“.

Но да правя така мен ме възпира наученото в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, където в момента имам и докторантура в областта на правата на човека, а и опитът ми повече от 20 години в адвокатската кантора. Защото добре знам какви правомощия президентът може да превъзложи на вицепрезидента съгласно Конституцията на България.

Познанията в правото са особено необходими именно за изпълненията на задълженията на вицепрезидента по тези три основни правомощия – даването, възстановяването, освобождаването и лишаването от българско гражданство; предоставянето на убежище и упражняването на правото на помилване.

В областта на българското гражданство с президента Йотова, на базата и на нейния огромен опит, споделяме общо виждане, че е необходимо да се потърси съгласие за подобряване на процедурите за получаване на българско гражданство от лица с български произход, съчетани с още по-надеждни проверки. Но това трябва да бъде заедно и с повишаване на изискванията към тях – всеки български гражданин трябва да владее български език и познава българската история, география и държавно устройство. Време е и да бъде използван най-добрият опит на други държави и най-сетне в България да има специална церемония при получаване на българско гражданство.

Със сигурност президентът Йотова може да ми бъде най-добрият съветник и за изпълнението на задълженията при упражняването на правото на помилване и редките случаи на разглеждане на поискано убежище, ако ми ги превъзложи. Моля се да имам мъдрост, ако трябва да взема върху себе си тежестта на решения, свързани с човешки съдби.

Правомощието, което искам да упражнявам по-рядко, е освобождаването от българско гражданство. И сега средно почти всеки работен ден един българин е освобождаван от българско гражданство, защото предпочита да бъде гражданин на друга държава, която не допуска двойно гражданство.

Голямата ни цел виждам в това българите да се гордеят, че са граждани на България в Европа, децата ни да остават у дома, а българите по света да намират все повече причини да се завръщат.

Виждам роля и в търсенето на съгласия за видими неща, които е време нашето поколение да остави на следващите – нова концертна зала, за която да бъдат продължени усилията на президента Румен Радев; национална библиотека, която да събере разпръснатите на различни места книги; национален музей на по-достъпно място…

За мен беше особено вълнуващо, че президентът Йотова обяви кандидатурата ми за вицепрезидент в зала „България“ с думите, че „нашата служба е България и в нейното име“. След това слушахме заедно откриването на сезона на Софийската филхармония от музикантите ѝ начело с диригента Найден Тодоров, които можем да показваме като едни от най-красивите лица на българския народ. И си мислех, че наистина е възможно българите да бъдем в съзвучие като добър оркестър.

За България!